Наша страна, Хелиана Стоичкова

Аз се родих в богата страна.

Тя беше и негова, твоя и моя.
Нашите деди с пот на гърба
ни казаха - само пази я.

Тя е твоя „и нека посмее
да премине на нея врага“.
Четяхме тогава, знаме се вее,
от де пък ще дойде злина?

И ето днес бедна и слаба
родината тъне в разгром, нищета.
И не е тя нито негова, твоя, ни моя.
Загубихме всичко и то с лекота.

Знамето наше все още се вее.
Но дали е наша тази земя?
И все по-рядко се някой гордее
и все по-често си тръгва с тъга.